Един от най-емоционалните и запомнящи се разкази на сладкодумния разказвач Елин Пелин.
Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта.
Магдалина спокойно пасла бащините си кози и сякаш не обръщала внимание на момците, които лудеели по нея и постоянно я дебнели и пресрещали със стадата си из дивите гори.
Нощта мълчеше. Само щурците тихо и едногласно църкаха: Пенка, Пенка, Пенка… * * *
Тя да дойде към мен – пак сложно, как да обясни, че тръгва сама на някъде. Решихме го аз да отида натам, но да отбия в едно село и тя ме упъти къде да хвана една екопътека и докъде да ходя по нея, кога да се отклоня и къде да отида – беше филм, но забавен. От нейна страна – тя често излиза да язди, така че нямаше да породи съмнения, просто щеше да язди до по-далеч този път, все едно е правила по-дълга разходка. Казах ѝ:
Авторът е известен не само със своите разкази и повести, а също така приказки и басни за деца, поеми, хумористични разкази и сценки, както и лирични стихотворения.
И отпусна пак болно главата си на ровката земя и задиша по-тежко.
Над полето, сякаш с кръст в ръка, прехвръкна надеждата, по нея радостта.
Изправя се старата му майка, усмихва му се с любов и като зажъна, рече:
Авторът добронамерено и хумористично ни открива, че те не са безгрешни и също се борят с изкушенията.
И до днес никой ??????? не знае, дали те са стигнали върха на непостижимите скали. Но всички приказват и се чудят на тая любов и на тая смелост.
Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта.
Спусна се Никола изумен, отчаян, разбута навалицата и падна разбит до студеното й мъртво тяло.
По физическо описание ми напомня на една бивша колежка, само че тя беше градско момиче, което си хвана селско момче и общо взето и нея не можеше да я уплашиш с никаква работа.